Илиян Василев: Предвиждам смяната на Путин до края на годината
Илиян Василев, някогашен дипломат на България в Москва, в изявление за Аудиокаста на Радио „ Фокус “ „ Това е България “.
Едно 20-часово събитие раздруса осведомителния поток – Походът на справедливостта на частната военна компания на Евгений Пригожин към Москва. Предизвикателство пред властта на Путин или интервенция на съветските служби за сигурност са две от водещите тези за същността на акта. Какво се случва в Русия и какви са изводите от него за Европа и Америка? Гост в Епизод 79 на аудиокаста на „ Фокус “ „ Това е България “ е някогашният дипломат на страната ни в Москва Илия Василев. Добре пристигнали в аудиокаста на „ Фокус “, дипломат Василев.
Добре заварил.
Изправена ли бе Русия пред революция?
Понятието „ революция “ допуска присъединяване на жители, т.е. на обществеността. В случая по-адекватната дума е съветската дума „ разборка “, т.е. спор сред обособени елементи на елита, хората към Путин.
Беше ли видно, че борбата за Бахмут е в действителност борба за трона на Русия?
Не е единствено борбата за Бахмут. Ходът на цялата интервенция е значим в тази ситуация. В Бахмут просто беше по-видна ролята на Пригожин и на „ Вагнер “. Но е реалност, че след събитията от уикенда в Русия към този момент нещата са много по-различни и навлизаме в ендшпила на ръководството на Путин. Това е вън от подозрение.
Казвате, че в Русия към този момент картината е много по-различна. В какво се показва различността?
В това, че режимът на Путин стигна до точката на своето самоотрицание, точно заради присъщи особености. До тоя миг Путин беше неоспорваният престиж. Отдолу под него се биеха разнообразни обособени кланове, обособени групировки, само че в дадения случай нещо се размъти. Той в действителност и през вчерашния ден, Путин, повдигна леко завесата. Много са забавни неговите реакции. Той повдигна завесата на финансирането на „ Вагнер “. 86 милиарда от началото на войната са пристигнали през бюджета на Министерство на защитата, още 80 милиона са пристигнали като изгоди за Пригожин от изхранването на армията. Помните, преди няколко месеца имаше борба, тъй като Шойгу беше изискал да спре Пригожин да изхранва армията, защото има прекомерно доста оскъпяване на храната, а през тези поръчки Пригожин финансира други свои интервенции. Изобщо, внезапно се разбра, че няма нищо частно във военната компания „ Вагнер “. Тя е просто финансирана от страната през ГРУ и освен че е финансирана, а тя е продължение на армията, на обособени нейни елементи, и осъществя задания непосредствено на Путин от позиция на парите, които тя генерира през разнообразни свои намеси. Защото всяка интервенция на военна компания – тя по тази причина е частна, – тя се намесва в Сирия против пари, които получава от Асад или от Русия, която пък ги получава от Асад. Намесата й в Африка също е против пари. Изобщо, това е войната като бизнес. И тъй като този бунт оголи понятието „ отрицателна преданост “ – доста забавно разбиране, което потегли около проблемите на Путин, отрицателната преданост, която в действителност той трябваше да употребява, е в това, че когато метежът потегли, се оказа, че Путин няма на кого толкоз да разчита – нито на ФСБ, нито на армията. Остана му един Золотов и Националната армия, само че те пък нямат способността да могат да го защитят, защото нямат тая военна мощност. И в този момент, оттук насетне нещата ще бъдат много сложни. Вие виждате, че всички чакат да има чистка, тъй като това е естественото – откакто някой ти потегля на боен бунт, би трябвало да има чистка. Обаче такава не се случва. И тя не се случва единствено по една единствена причина – че Путин не може на тоя стадий или не смее да разкрие, да нападна Пригожин.
Защо?
Защото той знае прекомерно доста за интервенциите, които е направил в Сирия и по целия свят, в това число и в Украйна, в това число и Шойгу, и се опасява, че Пригожин може да му аргументи много спомагателни обществени вреди. Винаги е по този начин във византийския свят на кремълските кули.
При това състояние управлява ли Путин протичащото се в Русия?
От позиция на външните признаци, той управлява, защото с цел да се смъкне режима, би трябвало или да се преодолее някакъв предел на публично неодобрение, само че поради на това, че огромна част от недоволните към този момент са зад граница, а репресивната машина му е по-силна от армейските елементи – той и по тази причина може да потуши всеки протест в Русия, само че отвън нея нещата стоят зле – армията му в Украйна не осъществя изключително огромни победи. То това е и наследството на Путин. Той в никакъв случай, още от първия ден си припомням, като пристигна на власт, той нямаше религия на армията. Той стартира да подменя всичко в нея. Първия, който постави, беше Сергей Иванов – негово доближено лице от ФСБ, по-късно постави Сердюков и най-сетне постави Шойгу. Това е засегнатост за армията, тъй като Сергей Иванов беше от ФСБ, Сердюков беше пък от неговия антураж от Петербург. Руската войска, в това число по руски времена, тя постоянно се е употребила с необикновен статут, върху нея се е крепял имперският статут и мощност на страната. Той я подчини на ФСБ и на службите, вследствие на което получи един отпор, който в този момент се вижда в Украйна.
В какво се показаха офанзивите на Пригожин по отношение на Путин, в случай че „ Вагнер “ си е пар екселанс държавно формирование, работещо на правилото на частния бизнес, а самият Пригожин поведе офанзивата ненапълно, след което безславно я спря и я върна?
Пригожин може да си го разреши, първо тъй като се оказа, че „ Вагнер “ е една от най-боеспособните елементи на Русия, и офанзива против тая боеспособна част, тъй като „ Вагнер “ е някъде към 30-40 хиляди – те бяха повече, само че починаха доста към Бахмут, доста може да наклони везните в Украйна. То това е един от сдържащите фактори на Путин и по тази причина той се стреми да раздели Пригожин от „ Вагнер “. Затова го прати в заточение в Беларус. Това е друга тематика, в случай че желаете може да приказваме и по нея. Но това, което Пригожин просто реагира – че на него внезапно му споделиха „ Ти повече не си необходим, разкарай се. Само твоите от „ Вагнер “ са ни нужни “. Това беше и същността на интервенцията или на заповедта на Шойгу – „ Вагнер “ да мине на послушание на Министерство на защитата. И това не е единствено поради самото послушание. Проблемът е, че оттатък подчинението, това значи, че тези пари, милиарди, за които приказваме, а това са към 2 и повече милиарда на година, те към този момент ще заобикалят Пригожин, минават около Пригожин и отиват непосредствено в фирмите свързани с Шойгу. Сега от позиция на Шойгу, това не значи, че ще бъде по-евтино за армията, а просто, че тези пари, горницата, в смисъл, наградата, която се отделя през тези пари, ще отиде или в него, или ще се разпределя през него. И Путин е индивидът, който взема решение къде да паркират парите. В един миг президентът трябваше да избере и избра Шойгу да ръководи от негово име парите на армията по време на война, а това десетки, стотици милиарди в доларово изражение. Напълно е допустимо тези дейности на Путин да са подбудени от компликации при финансиране на военната интервенция в Украйна, която допуска, че в един миг би трябвало да се стягат коланите. И няма място за такива екстравагантни частни армии, тъй като с тези 2 милиарда евентуално могат да се устоят повече елементарни бойци. Затова просто споделям, че Пригожин беше притиснат до стената и той трябваше да реагира по някакъв метод. Опита се да вдигне залозите. В един миг разбра, че колкото и да владее медиите и да има съдружници, те ще го изоставят, просто тъй като той си разреши да посегне на Главния, на президента. Той се опитваше някак си да се разбере единствено с цената на промяната на Шойгу и зад тези негови щения стояха и олигарси, и хора от администрацията на Путин, само че това завърши сега, в който забележимите вреди станаха прекомерно огромни. И това е в съветската история – болярите могат един различен да се заплашват, само че тръгнат ли против царя, към този момент нещата са по-сложни. И той по тази причина и се отдръпна. Сега тук медиите и в Русия, и на всички места малко преувеличиха това, че минават съветски елементи на негова страна, че той надали не ще се разноски до Москва като на церемониал. Няма такова нещо. Да не забравяме, че единствено Националната армия, която е на Путин, тя му е преторианската армия, е над 150 000 души. Като сложите и ФСБ, и гарнизони, и всякакви други – доста е мъчно с 3-5 хиляди души да промениш властта в Москва. Дори да са 15 хиляди, това не трансформира нещата.
Какво завоюва от съботната си атака Пригожин? Той тези разновидности не беше ли ги разчел авансово? На какво разчиташе?
Идеята, че Пригожин работи самичък, е неуместна. Там е освен Ковалчук, Суровикин, това са доста олигарси, които персонално го поддържат. Освен това, има доста хора, които се нареждат за наследството на Путин, тъй като сигналите, които идват от войната в Украйна, споделят на всички, че идва, следва промяна, и всички се нареждат, с цел да излязат печеливши от тази промяна на властта – промяната на Путин имам поради. И по тази причина това, което най-вече завоюва Пригожин, е, че остана жив на тоя стадий. Това е голяма облага, тъй като той продължава да приказва, продължава да притегля внимание, продължава да бъде по-ефективен като информационни умения от Путин. Да, той няма достъп до централните канали, само че това няма никакво значение, тъй като в обществените мрежи той управлява всичко, а пък от обществените мрежи потеглят новините за всичките публични медии. То това беше особеността на тоя бунт – че всички и радиа, и организации, и малките екрани, всички вземаха новините от обществените мрежи.
Подкрепете плана Алтернативата на
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
От изказване на Лукашенко разбираме, че той няма нищо срещу част като „ Вагнер “ да е в белоруската войска. Означава ли, че може да се чака нейно нахлуване към Украйна? И на изгнание ли е Пригожин или просто извършва друга задача?
То е малко като Ленин в Полша, Ленин в Швейцария. То и самият факт, че остана жив, значи, че постоянно може да се върне в Русия. Сега тази история с Беларус е малко на две равнища. Първо, че той там съумява да запази една дребна част от „ Вагнер “, второ, продължава, оставайки в Беларус, той да се употребява в тактиката на Кремъл за заплашване на Украйна и на Запада, изключително в композиция с така наречен тактически нуклеарни оръжия, които още никой не е потвърдил, че са в Беларус, само че няма значение, тук към този момент приказваме за така наречен ИПСО – информационно-психологически специфични интервенции. Лукашенко споделя, че наличието на „ Вагнер “ ще му разреши „ Вагнер “ да съобщи опита си на Беларуската войска, да й качи боеспособността, тъй като не би трябвало да се не помни, че огромна част от армиите в Европа, те се готвят за война, само че напълно друго е да си кален във война, това е напълно различен опит. И „ Вагнер “ го има този опит и надлежно пък Пригожин гледа да капитализира върху това. Не, аз не мисля първо, че Пригожин ще остане дълго в Беларус – това е едно. Второ, не мисля, че като остане в Беларус, той ще престане да бъде фактор и да разбърква картите понякога и да нервира Путин.
А какви са вероятностите той да капитализира плюсовете от похода, от метежа?
Той ги капитализира. Първото нещо, което той направи, е, че той запази „ Вагнер “ – това е едно. Второ, той принуди Путин да се преценява и го унизи обществено, тъй като за разлика примерно от метежа против Ердоган, Ердоган се разправи с всички, а Путин виждате, че няма волята да се оправи, да стартира една чистка. Защо? Защото първо е във война. Ако тръгне да чисти генералите си от горната страна надолу, то няма по какъв начин да не се отрази върху обстановката на фронта. Второ, неговата система на корупционни взаимозависимости точно проваля и възможностите на съветската стопанска система, и на Руската войска пък надлежно стопанската система да даде нужното на Руската войска. Т.е. корупцията, ендемичната корупция освен фрагментира по зони на ползи и на територии на колективен нарцисизъм властта, само че тя предпостави и че висшият главнокомандващ в един миг се оказа без запас да поддържа балансите сред другите групи. Той към този момент не е неоспорваният човек на върха, откакто Пригожин сподели „ Ами, ще имаме различен президент “. То в действителност в тоя миг точно Пригожин прекрачи алената линия, сега, в който потегли да сменя, сподели, че ще сменя президента, и там към този момент се обърнаха нещата против него. Но отново споделям, неналичието на реакция от страна на Путин потвърждава, че той към този момент не е мощният човек в Кремъл.
А предвидима ли е промяната на Путин и в каква посока?
Рано или късно, по-скоро рано, в сравнение с късно. Аз даже планувам трагичен процес на събитията в Русия до края на годината. Защото разбирате ли, цялата власт на Путин не е, тъй като той е извънреден водач, а просто тъй като след 2002 година Русия беше залята от пари. Знаете, тогава, 2003 година – войната в Ирак, петролът скочи до неимоверни величини. 147 $ беше по едно време след 2006 година и толкоз доста пари влизаха в Русия, а това е валута, не е рубли, които ги печатат. То и по тази причина тогава курсът беше 25 рубли за $. И тогава толкоз доста пари влязоха, че те не можеха да бъдат усвоени, и по тази причина се наложи да ги стерилизират в фондове – на Националното богатство и Резервният фонд – от едното се погасяваха задълженията, от другото се финансираше пенсионната система и планове за бъдещето. Всичко това в този момент сега е изчерпано. Номинално има едни 500 милиарда, само че от тези 500 милиарда над 300 милиарда са блокирани. Приходите от петрол са паднали, разноските за Украйна са нарастнали неимоверно до там, че те към този момент са 2/3 от бюджета, и той не се разгласява, в смисъл, направиха ги секретни. Там просто няма задоволително пари и благосъстояние, с което Путин да купува преданост и непоклатимост, и надлежно болярите се разбягаха. След като се разбягат болярите, ще се разбягат и републиките, и това в някакъв миг, в случай че Путин не може, а той явно не може да балансира, самата власт ще го смени, в смисъл хората, елитът ще го смени.
А от кое място ще пристигна идващият Путин, неговият правоприемник? Пригожин дали загрявана тъч линията?
Не, Пригожин мъчно ще стане, въпреки че в Русия всичко е допустимо. Пригожин мъчно ще стане, тъй като новият човек, който ще замести Путин, би трябвало да има въпреки всичко опция да отвори прозореца още веднъж към Запада. Защото в съветските разновидности на имперски политики, тези които бъдат позволени да ръководят, имат опцията да стигнат до върха в Кремъл, те няма по какъв начин да бъдат тъждествени на сменявания цар. Навални няма по какъв начин да застане на мястото на Путин, това е съвършена заблуда. Вероятно той ще бъде освободен. Но новият човек би трябвало да има някаква отвореност към Запада и доверие на Запада. Пригожин е тоталното отричане на Запада. Той е човек с престъпно минало, с доста убийства, с доста военни закононарушения зад тила си и той просто няма по какъв начин да бъде лицето на Русия, тъй като никой няма да го признае. Той няма по какъв начин и да завоюва самопризнание нито в Китай, нито в Индия, въобще той няма тези шансове. Но има възможностите най-малко на някакъв стадий да се намеси като военна мощ, „ Вагнер “, частните армии… Те и по тази причина не ги не разрешават частните армии в Русия, въпреки че няма законодателство, те съществуват. Така че новият човек, който ще замести Путин, ще бъде евентуално от неговия антураж, само че с по-голям късмет да затвори войната и да възвърне търговията и износа на Русия. То малко наподобява като в България, да ви кажа. Борисов не може да направи по този начин, че да дойдат европейски средства. Затова командироваха незабавно от Европейската национална партия Мария Габриел, дружно в тандем с „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “, и евентуално по същия метод ще създадат в Русия – ще намерят лицата, които хем да успокоят топката и да прекратят войната, хем да отворят каналите за възобновяване на развиването и финансовите потоци, с цел да се купи новата преданост на ново равнище на резистентност на системата.
Виждат ли се такива фигури в обкръжението на Путин?
Ама те и в този момент се виждат, единствено че ние не можем да знаем интимните кътчета на политическата кухня в Кремъл. Някой от хората, които ние знаем, ще бъде наследникът на Путин. Много се приказва, аз не дръзвам да злоупотребявам, за най-различни хора. И за Мишустин се приказва. Той, общо взето, министър председателят Мишустин, изчезна от сцената, преднамерено го скриха, само че е доста добре признат в Китай, на него се разпореждат огромни очаквания, само че преднамерено не го канят на съвещания на Съвета за сигурност, който се ръководи от Путин, с цел да го изолират общо взето от военните решения, тези, свързани с войната и с финансирането, което може и да се прави преднамерено, с цел да му спестят отговорността, която неизбежно политическите водачи ще носят след войната.
А предвидима ли е ескалация на войната в Украйна, и то в доста близко време?
Тя всеки ден ескалира. Общо взето, нещата сега са доста по-интензивни, в сравнение с преди известно време. Хората в този момент доста приказват на тематика, че украинската контраатака не става толкоз бързо, колкото се желае, и така нататък Дори се прокрадват едни такива съждения, че в случай че украинците не напредват и не дадат някакви доказателства за триумфа си в контраофанзивата, то настроенията на Запад за мир внезапно ще се покачат и западните държавни управления ще принудят Украйна да договаря. Това не е по този начин. Само в случай че видите за последния месец, откогато е по-видимата част на тази контраофанзива… Да не забравяме, че главните сили и средства на подготвяните за контраатака елементи на украинската войска въобще не са влезнали в пердах, само че са освободени територии безусловно за няколко седмици, които голямата съветска войска не можа да завладее за месеци. Така че от позиция на успеваемост украинците си демонстрират своята успеваемост. Сега това, че не го вършат с метода в Бахмут на „ Вагнер “, който хвърляше човешките тълпи и загубите бяха към 500-600 души дневно, им прави чест на украинците. Те си пазят хората, не са чак толкоз доста, те би трябвало да имат някакво почитание към човешкия живот и по тази причина го вършат по-бавно, пробват нещата, с цел да губят по-малко хора.
А основателна ли е загрижеността на полския президент Анджей Дуда поради прехвърлянето на бойците на „ Вагнер “ в Беларус, което той дефинира като неприятна вест за Полша? Има ли опция за рекет в такава посока?
Ако сме на място на Полша, ще кажем същото. Всъщност въпросът за нарасналите опасности за сигурността и стабилността в цяла Източна Европа след събитията в Русия, той е доста обоснован и хора както в политическото, по този начин и във военното управление на страните в Европа е разумно да допускат, че ентропията и рисковете за тяхна сигурност по отношение на прогнозируемата ескалация на неустойчивостта в Русия ще набъбнат. Ето, виждате, в България имаме гърмежи. Те не са инцидентни, те още веднъж са вързани с Украйна. Руските средства за всеобща информация приказват, че този гърмеж в България е от „ партизани “, внушават, че към този момент работят български терористични групи, води се въоръжена битка, както във Втората международна война. Москва праща своите „ подводничари “, те провеждат въоръжена опозиция – това е психическа интервенция, само че зад психическата интервенция виждате и съответни измерения. Така че полският президент, пък и всеки различен президент в Източна Европа е задължен да вземе тези ограничения.
А имаше ли България съответна реакция по отношение на тези събития?
Как да има реакция, като вие виждате, че… Аз не приказвам за директна връзка, само че най-малко гърмежите на дружество, на производител, който изнася муниции за Украйна, са в една генетична група с апелите на президента да не се изнасят оръжия за Украйна и на един фашизоиден детайл в българска политика, който заплашва пък с гнет всички други български жители, които имат „ наглостта “ да имат друго мнение и да поддържат Украйна. Т.е. предпоставките за паника и угриженост в България са във възходяща посока от позиция на обективните развития на обстановката. Но от рутинна опасност паниката ни би трябвало да ескалира неимоверно, на фона на в действителност блокираните и импотентни български служби. Откога има гърмежи – нито един не е заловен. Дето се вика, инцидентно да бяха се спънали, отново щяха да намерят някой, което към този момент предпоставя и както Гебрев сподели, „ те изземат видеоматериалите, заснемания, и те, по метода, по който реагират, те унищожават доказателства “, т.е. българските служби прикриват, а не разкриват сътрудниците на ГРУ. В тоя смисъл, те поддържат терористите, службите ни работят в синхрон с терористите.
В това състояние какви са заканите за страната ни?
Вътрешната опасност е доста по-голяма от външната.
Какво е решението?
А пък решението е изчистване на службите, коренно изчистване на службите. Но то стартира от политическото осъзнаване на отговорността от политиците, тъй като няма по какъв начин до момента в който „ Възраждане “ ескалира езика на омразата и заплашва със разпра, национален съд и така нататък, всичко това от арсенала на фашизоидните партии, другата партия, която я поддържа – ГЕРБ, споделя „ Всъщност няма никакъв проблем. Те си имат право да показват мнението на своите гласоподаватели “. А аз тук се запитвам: а по кое време „ Възраждане “ е спечелила въз основа на предизборна стратегия, в която споделя, че ще вършим национален съд, че другите са „ сган “. Кога? Т.е. това, което ГЕРБ допуска – че имат глоба от гласоподавателите „ Възраждане “ и Костадинов да се държат по този метод, това е безусловно подправено, безконтролно и цинично.
Какви заключения следва да си създадем след събитията в Русия? У нас, в България, в Европа, в Америка?
Ще го кажа в едно изречение, приказвам го от 20 години – че още когато Путин идваше на власт и методът, по който той узурпира от ден на ден и повече власт, ме накара да мисля, че този човек рано или късно ще съставлява голяма заплаха освен за Русия, само че и за света. Т.е. колкото повече се доближава неговият край, толкоз повече ще ескалира обстановката и неустойчивостта освен в Русия, само че в околния свят, и изключително тези земетресения ще се усещат в най-свързаните с Русия елементи на Европейския съюз и НАТО, а България е такава несъмнено.
Цоня Събчева
Едно 20-часово събитие раздруса осведомителния поток – Походът на справедливостта на частната военна компания на Евгений Пригожин към Москва. Предизвикателство пред властта на Путин или интервенция на съветските служби за сигурност са две от водещите тези за същността на акта. Какво се случва в Русия и какви са изводите от него за Европа и Америка? Гост в Епизод 79 на аудиокаста на „ Фокус “ „ Това е България “ е някогашният дипломат на страната ни в Москва Илия Василев. Добре пристигнали в аудиокаста на „ Фокус “, дипломат Василев.
Добре заварил.
Изправена ли бе Русия пред революция?
Понятието „ революция “ допуска присъединяване на жители, т.е. на обществеността. В случая по-адекватната дума е съветската дума „ разборка “, т.е. спор сред обособени елементи на елита, хората към Путин.
Беше ли видно, че борбата за Бахмут е в действителност борба за трона на Русия?
Не е единствено борбата за Бахмут. Ходът на цялата интервенция е значим в тази ситуация. В Бахмут просто беше по-видна ролята на Пригожин и на „ Вагнер “. Но е реалност, че след събитията от уикенда в Русия към този момент нещата са много по-различни и навлизаме в ендшпила на ръководството на Путин. Това е вън от подозрение.
Казвате, че в Русия към този момент картината е много по-различна. В какво се показва различността?
В това, че режимът на Путин стигна до точката на своето самоотрицание, точно заради присъщи особености. До тоя миг Путин беше неоспорваният престиж. Отдолу под него се биеха разнообразни обособени кланове, обособени групировки, само че в дадения случай нещо се размъти. Той в действителност и през вчерашния ден, Путин, повдигна леко завесата. Много са забавни неговите реакции. Той повдигна завесата на финансирането на „ Вагнер “. 86 милиарда от началото на войната са пристигнали през бюджета на Министерство на защитата, още 80 милиона са пристигнали като изгоди за Пригожин от изхранването на армията. Помните, преди няколко месеца имаше борба, тъй като Шойгу беше изискал да спре Пригожин да изхранва армията, защото има прекомерно доста оскъпяване на храната, а през тези поръчки Пригожин финансира други свои интервенции. Изобщо, внезапно се разбра, че няма нищо частно във военната компания „ Вагнер “. Тя е просто финансирана от страната през ГРУ и освен че е финансирана, а тя е продължение на армията, на обособени нейни елементи, и осъществя задания непосредствено на Путин от позиция на парите, които тя генерира през разнообразни свои намеси. Защото всяка интервенция на военна компания – тя по тази причина е частна, – тя се намесва в Сирия против пари, които получава от Асад или от Русия, която пък ги получава от Асад. Намесата й в Африка също е против пари. Изобщо, това е войната като бизнес. И тъй като този бунт оголи понятието „ отрицателна преданост “ – доста забавно разбиране, което потегли около проблемите на Путин, отрицателната преданост, която в действителност той трябваше да употребява, е в това, че когато метежът потегли, се оказа, че Путин няма на кого толкоз да разчита – нито на ФСБ, нито на армията. Остана му един Золотов и Националната армия, само че те пък нямат способността да могат да го защитят, защото нямат тая военна мощност. И в този момент, оттук насетне нещата ще бъдат много сложни. Вие виждате, че всички чакат да има чистка, тъй като това е естественото – откакто някой ти потегля на боен бунт, би трябвало да има чистка. Обаче такава не се случва. И тя не се случва единствено по една единствена причина – че Путин не може на тоя стадий или не смее да разкрие, да нападна Пригожин.
Защо?
Защото той знае прекомерно доста за интервенциите, които е направил в Сирия и по целия свят, в това число и в Украйна, в това число и Шойгу, и се опасява, че Пригожин може да му аргументи много спомагателни обществени вреди. Винаги е по този начин във византийския свят на кремълските кули.
При това състояние управлява ли Путин протичащото се в Русия?
От позиция на външните признаци, той управлява, защото с цел да се смъкне режима, би трябвало или да се преодолее някакъв предел на публично неодобрение, само че поради на това, че огромна част от недоволните към този момент са зад граница, а репресивната машина му е по-силна от армейските елементи – той и по тази причина може да потуши всеки протест в Русия, само че отвън нея нещата стоят зле – армията му в Украйна не осъществя изключително огромни победи. То това е и наследството на Путин. Той в никакъв случай, още от първия ден си припомням, като пристигна на власт, той нямаше религия на армията. Той стартира да подменя всичко в нея. Първия, който постави, беше Сергей Иванов – негово доближено лице от ФСБ, по-късно постави Сердюков и най-сетне постави Шойгу. Това е засегнатост за армията, тъй като Сергей Иванов беше от ФСБ, Сердюков беше пък от неговия антураж от Петербург. Руската войска, в това число по руски времена, тя постоянно се е употребила с необикновен статут, върху нея се е крепял имперският статут и мощност на страната. Той я подчини на ФСБ и на службите, вследствие на което получи един отпор, който в този момент се вижда в Украйна.
В какво се показаха офанзивите на Пригожин по отношение на Путин, в случай че „ Вагнер “ си е пар екселанс държавно формирование, работещо на правилото на частния бизнес, а самият Пригожин поведе офанзивата ненапълно, след което безславно я спря и я върна?
Пригожин може да си го разреши, първо тъй като се оказа, че „ Вагнер “ е една от най-боеспособните елементи на Русия, и офанзива против тая боеспособна част, тъй като „ Вагнер “ е някъде към 30-40 хиляди – те бяха повече, само че починаха доста към Бахмут, доста може да наклони везните в Украйна. То това е един от сдържащите фактори на Путин и по тази причина той се стреми да раздели Пригожин от „ Вагнер “. Затова го прати в заточение в Беларус. Това е друга тематика, в случай че желаете може да приказваме и по нея. Но това, което Пригожин просто реагира – че на него внезапно му споделиха „ Ти повече не си необходим, разкарай се. Само твоите от „ Вагнер “ са ни нужни “. Това беше и същността на интервенцията или на заповедта на Шойгу – „ Вагнер “ да мине на послушание на Министерство на защитата. И това не е единствено поради самото послушание. Проблемът е, че оттатък подчинението, това значи, че тези пари, милиарди, за които приказваме, а това са към 2 и повече милиарда на година, те към този момент ще заобикалят Пригожин, минават около Пригожин и отиват непосредствено в фирмите свързани с Шойгу. Сега от позиция на Шойгу, това не значи, че ще бъде по-евтино за армията, а просто, че тези пари, горницата, в смисъл, наградата, която се отделя през тези пари, ще отиде или в него, или ще се разпределя през него. И Путин е индивидът, който взема решение къде да паркират парите. В един миг президентът трябваше да избере и избра Шойгу да ръководи от негово име парите на армията по време на война, а това десетки, стотици милиарди в доларово изражение. Напълно е допустимо тези дейности на Путин да са подбудени от компликации при финансиране на военната интервенция в Украйна, която допуска, че в един миг би трябвало да се стягат коланите. И няма място за такива екстравагантни частни армии, тъй като с тези 2 милиарда евентуално могат да се устоят повече елементарни бойци. Затова просто споделям, че Пригожин беше притиснат до стената и той трябваше да реагира по някакъв метод. Опита се да вдигне залозите. В един миг разбра, че колкото и да владее медиите и да има съдружници, те ще го изоставят, просто тъй като той си разреши да посегне на Главния, на президента. Той се опитваше някак си да се разбере единствено с цената на промяната на Шойгу и зад тези негови щения стояха и олигарси, и хора от администрацията на Путин, само че това завърши сега, в който забележимите вреди станаха прекомерно огромни. И това е в съветската история – болярите могат един различен да се заплашват, само че тръгнат ли против царя, към този момент нещата са по-сложни. И той по тази причина и се отдръпна. Сега тук медиите и в Русия, и на всички места малко преувеличиха това, че минават съветски елементи на негова страна, че той надали не ще се разноски до Москва като на церемониал. Няма такова нещо. Да не забравяме, че единствено Националната армия, която е на Путин, тя му е преторианската армия, е над 150 000 души. Като сложите и ФСБ, и гарнизони, и всякакви други – доста е мъчно с 3-5 хиляди души да промениш властта в Москва. Дори да са 15 хиляди, това не трансформира нещата.
Какво завоюва от съботната си атака Пригожин? Той тези разновидности не беше ли ги разчел авансово? На какво разчиташе?
Идеята, че Пригожин работи самичък, е неуместна. Там е освен Ковалчук, Суровикин, това са доста олигарси, които персонално го поддържат. Освен това, има доста хора, които се нареждат за наследството на Путин, тъй като сигналите, които идват от войната в Украйна, споделят на всички, че идва, следва промяна, и всички се нареждат, с цел да излязат печеливши от тази промяна на властта – промяната на Путин имам поради. И по тази причина това, което най-вече завоюва Пригожин, е, че остана жив на тоя стадий. Това е голяма облага, тъй като той продължава да приказва, продължава да притегля внимание, продължава да бъде по-ефективен като информационни умения от Путин. Да, той няма достъп до централните канали, само че това няма никакво значение, тъй като в обществените мрежи той управлява всичко, а пък от обществените мрежи потеглят новините за всичките публични медии. То това беше особеността на тоя бунт – че всички и радиа, и организации, и малките екрани, всички вземаха новините от обществените мрежи.
Подкрепете плана Алтернативата на
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
От изказване на Лукашенко разбираме, че той няма нищо срещу част като „ Вагнер “ да е в белоруската войска. Означава ли, че може да се чака нейно нахлуване към Украйна? И на изгнание ли е Пригожин или просто извършва друга задача?
То е малко като Ленин в Полша, Ленин в Швейцария. То и самият факт, че остана жив, значи, че постоянно може да се върне в Русия. Сега тази история с Беларус е малко на две равнища. Първо, че той там съумява да запази една дребна част от „ Вагнер “, второ, продължава, оставайки в Беларус, той да се употребява в тактиката на Кремъл за заплашване на Украйна и на Запада, изключително в композиция с така наречен тактически нуклеарни оръжия, които още никой не е потвърдил, че са в Беларус, само че няма значение, тук към този момент приказваме за така наречен ИПСО – информационно-психологически специфични интервенции. Лукашенко споделя, че наличието на „ Вагнер “ ще му разреши „ Вагнер “ да съобщи опита си на Беларуската войска, да й качи боеспособността, тъй като не би трябвало да се не помни, че огромна част от армиите в Европа, те се готвят за война, само че напълно друго е да си кален във война, това е напълно различен опит. И „ Вагнер “ го има този опит и надлежно пък Пригожин гледа да капитализира върху това. Не, аз не мисля първо, че Пригожин ще остане дълго в Беларус – това е едно. Второ, не мисля, че като остане в Беларус, той ще престане да бъде фактор и да разбърква картите понякога и да нервира Путин.
А какви са вероятностите той да капитализира плюсовете от похода, от метежа?
Той ги капитализира. Първото нещо, което той направи, е, че той запази „ Вагнер “ – това е едно. Второ, той принуди Путин да се преценява и го унизи обществено, тъй като за разлика примерно от метежа против Ердоган, Ердоган се разправи с всички, а Путин виждате, че няма волята да се оправи, да стартира една чистка. Защо? Защото първо е във война. Ако тръгне да чисти генералите си от горната страна надолу, то няма по какъв начин да не се отрази върху обстановката на фронта. Второ, неговата система на корупционни взаимозависимости точно проваля и възможностите на съветската стопанска система, и на Руската войска пък надлежно стопанската система да даде нужното на Руската войска. Т.е. корупцията, ендемичната корупция освен фрагментира по зони на ползи и на територии на колективен нарцисизъм властта, само че тя предпостави и че висшият главнокомандващ в един миг се оказа без запас да поддържа балансите сред другите групи. Той към този момент не е неоспорваният човек на върха, откакто Пригожин сподели „ Ами, ще имаме различен президент “. То в действителност в тоя миг точно Пригожин прекрачи алената линия, сега, в който потегли да сменя, сподели, че ще сменя президента, и там към този момент се обърнаха нещата против него. Но отново споделям, неналичието на реакция от страна на Путин потвърждава, че той към този момент не е мощният човек в Кремъл.
А предвидима ли е промяната на Путин и в каква посока?
Рано или късно, по-скоро рано, в сравнение с късно. Аз даже планувам трагичен процес на събитията в Русия до края на годината. Защото разбирате ли, цялата власт на Путин не е, тъй като той е извънреден водач, а просто тъй като след 2002 година Русия беше залята от пари. Знаете, тогава, 2003 година – войната в Ирак, петролът скочи до неимоверни величини. 147 $ беше по едно време след 2006 година и толкоз доста пари влизаха в Русия, а това е валута, не е рубли, които ги печатат. То и по тази причина тогава курсът беше 25 рубли за $. И тогава толкоз доста пари влязоха, че те не можеха да бъдат усвоени, и по тази причина се наложи да ги стерилизират в фондове – на Националното богатство и Резервният фонд – от едното се погасяваха задълженията, от другото се финансираше пенсионната система и планове за бъдещето. Всичко това в този момент сега е изчерпано. Номинално има едни 500 милиарда, само че от тези 500 милиарда над 300 милиарда са блокирани. Приходите от петрол са паднали, разноските за Украйна са нарастнали неимоверно до там, че те към този момент са 2/3 от бюджета, и той не се разгласява, в смисъл, направиха ги секретни. Там просто няма задоволително пари и благосъстояние, с което Путин да купува преданост и непоклатимост, и надлежно болярите се разбягаха. След като се разбягат болярите, ще се разбягат и републиките, и това в някакъв миг, в случай че Путин не може, а той явно не може да балансира, самата власт ще го смени, в смисъл хората, елитът ще го смени.
А от кое място ще пристигна идващият Путин, неговият правоприемник? Пригожин дали загрявана тъч линията?
Не, Пригожин мъчно ще стане, въпреки че в Русия всичко е допустимо. Пригожин мъчно ще стане, тъй като новият човек, който ще замести Путин, би трябвало да има въпреки всичко опция да отвори прозореца още веднъж към Запада. Защото в съветските разновидности на имперски политики, тези които бъдат позволени да ръководят, имат опцията да стигнат до върха в Кремъл, те няма по какъв начин да бъдат тъждествени на сменявания цар. Навални няма по какъв начин да застане на мястото на Путин, това е съвършена заблуда. Вероятно той ще бъде освободен. Но новият човек би трябвало да има някаква отвореност към Запада и доверие на Запада. Пригожин е тоталното отричане на Запада. Той е човек с престъпно минало, с доста убийства, с доста военни закононарушения зад тила си и той просто няма по какъв начин да бъде лицето на Русия, тъй като никой няма да го признае. Той няма по какъв начин и да завоюва самопризнание нито в Китай, нито в Индия, въобще той няма тези шансове. Но има възможностите най-малко на някакъв стадий да се намеси като военна мощ, „ Вагнер “, частните армии… Те и по тази причина не ги не разрешават частните армии в Русия, въпреки че няма законодателство, те съществуват. Така че новият човек, който ще замести Путин, ще бъде евентуално от неговия антураж, само че с по-голям късмет да затвори войната и да възвърне търговията и износа на Русия. То малко наподобява като в България, да ви кажа. Борисов не може да направи по този начин, че да дойдат европейски средства. Затова командироваха незабавно от Европейската национална партия Мария Габриел, дружно в тандем с „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “, и евентуално по същия метод ще създадат в Русия – ще намерят лицата, които хем да успокоят топката и да прекратят войната, хем да отворят каналите за възобновяване на развиването и финансовите потоци, с цел да се купи новата преданост на ново равнище на резистентност на системата.
Виждат ли се такива фигури в обкръжението на Путин?
Ама те и в този момент се виждат, единствено че ние не можем да знаем интимните кътчета на политическата кухня в Кремъл. Някой от хората, които ние знаем, ще бъде наследникът на Путин. Много се приказва, аз не дръзвам да злоупотребявам, за най-различни хора. И за Мишустин се приказва. Той, общо взето, министър председателят Мишустин, изчезна от сцената, преднамерено го скриха, само че е доста добре признат в Китай, на него се разпореждат огромни очаквания, само че преднамерено не го канят на съвещания на Съвета за сигурност, който се ръководи от Путин, с цел да го изолират общо взето от военните решения, тези, свързани с войната и с финансирането, което може и да се прави преднамерено, с цел да му спестят отговорността, която неизбежно политическите водачи ще носят след войната.
А предвидима ли е ескалация на войната в Украйна, и то в доста близко време?
Тя всеки ден ескалира. Общо взето, нещата сега са доста по-интензивни, в сравнение с преди известно време. Хората в този момент доста приказват на тематика, че украинската контраатака не става толкоз бързо, колкото се желае, и така нататък Дори се прокрадват едни такива съждения, че в случай че украинците не напредват и не дадат някакви доказателства за триумфа си в контраофанзивата, то настроенията на Запад за мир внезапно ще се покачат и западните държавни управления ще принудят Украйна да договаря. Това не е по този начин. Само в случай че видите за последния месец, откогато е по-видимата част на тази контраофанзива… Да не забравяме, че главните сили и средства на подготвяните за контраатака елементи на украинската войска въобще не са влезнали в пердах, само че са освободени територии безусловно за няколко седмици, които голямата съветска войска не можа да завладее за месеци. Така че от позиция на успеваемост украинците си демонстрират своята успеваемост. Сега това, че не го вършат с метода в Бахмут на „ Вагнер “, който хвърляше човешките тълпи и загубите бяха към 500-600 души дневно, им прави чест на украинците. Те си пазят хората, не са чак толкоз доста, те би трябвало да имат някакво почитание към човешкия живот и по тази причина го вършат по-бавно, пробват нещата, с цел да губят по-малко хора.
А основателна ли е загрижеността на полския президент Анджей Дуда поради прехвърлянето на бойците на „ Вагнер “ в Беларус, което той дефинира като неприятна вест за Полша? Има ли опция за рекет в такава посока?
Ако сме на място на Полша, ще кажем същото. Всъщност въпросът за нарасналите опасности за сигурността и стабилността в цяла Източна Европа след събитията в Русия, той е доста обоснован и хора както в политическото, по този начин и във военното управление на страните в Европа е разумно да допускат, че ентропията и рисковете за тяхна сигурност по отношение на прогнозируемата ескалация на неустойчивостта в Русия ще набъбнат. Ето, виждате, в България имаме гърмежи. Те не са инцидентни, те още веднъж са вързани с Украйна. Руските средства за всеобща информация приказват, че този гърмеж в България е от „ партизани “, внушават, че към този момент работят български терористични групи, води се въоръжена битка, както във Втората международна война. Москва праща своите „ подводничари “, те провеждат въоръжена опозиция – това е психическа интервенция, само че зад психическата интервенция виждате и съответни измерения. Така че полският президент, пък и всеки различен президент в Източна Европа е задължен да вземе тези ограничения.
А имаше ли България съответна реакция по отношение на тези събития?
Как да има реакция, като вие виждате, че… Аз не приказвам за директна връзка, само че най-малко гърмежите на дружество, на производител, който изнася муниции за Украйна, са в една генетична група с апелите на президента да не се изнасят оръжия за Украйна и на един фашизоиден детайл в българска политика, който заплашва пък с гнет всички други български жители, които имат „ наглостта “ да имат друго мнение и да поддържат Украйна. Т.е. предпоставките за паника и угриженост в България са във възходяща посока от позиция на обективните развития на обстановката. Но от рутинна опасност паниката ни би трябвало да ескалира неимоверно, на фона на в действителност блокираните и импотентни български служби. Откога има гърмежи – нито един не е заловен. Дето се вика, инцидентно да бяха се спънали, отново щяха да намерят някой, което към този момент предпоставя и както Гебрев сподели, „ те изземат видеоматериалите, заснемания, и те, по метода, по който реагират, те унищожават доказателства “, т.е. българските служби прикриват, а не разкриват сътрудниците на ГРУ. В тоя смисъл, те поддържат терористите, службите ни работят в синхрон с терористите.
В това състояние какви са заканите за страната ни?
Вътрешната опасност е доста по-голяма от външната.
Какво е решението?
А пък решението е изчистване на службите, коренно изчистване на службите. Но то стартира от политическото осъзнаване на отговорността от политиците, тъй като няма по какъв начин до момента в който „ Възраждане “ ескалира езика на омразата и заплашва със разпра, национален съд и така нататък, всичко това от арсенала на фашизоидните партии, другата партия, която я поддържа – ГЕРБ, споделя „ Всъщност няма никакъв проблем. Те си имат право да показват мнението на своите гласоподаватели “. А аз тук се запитвам: а по кое време „ Възраждане “ е спечелила въз основа на предизборна стратегия, в която споделя, че ще вършим национален съд, че другите са „ сган “. Кога? Т.е. това, което ГЕРБ допуска – че имат глоба от гласоподавателите „ Възраждане “ и Костадинов да се държат по този метод, това е безусловно подправено, безконтролно и цинично.
Какви заключения следва да си създадем след събитията в Русия? У нас, в България, в Европа, в Америка?
Ще го кажа в едно изречение, приказвам го от 20 години – че още когато Путин идваше на власт и методът, по който той узурпира от ден на ден и повече власт, ме накара да мисля, че този човек рано или късно ще съставлява голяма заплаха освен за Русия, само че и за света. Т.е. колкото повече се доближава неговият край, толкоз повече ще ескалира обстановката и неустойчивостта освен в Русия, само че в околния свят, и изключително тези земетресения ще се усещат в най-свързаните с Русия елементи на Европейския съюз и НАТО, а България е такава несъмнено.
Цоня Събчева
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ